[Рецензия] Нощна смяна във Фреди 2 – когато хорърът се превръща в продукт за най-запалените

| |

снимка: © Universal Pictures

„Five Nights at Freddy's 2 / Нощна смяна във Фреди 2“ пристига с репутацията на сигурен хит: първият филм беше касов успех, фен-базата на игрите е огромна, а стрийминг платформите само чакат поредното заглавие, което да завърти алгоритмите. Вместо това получаваме продължение, което още в първите дни е посрещнато със студен душ от критиците – 11% в Rotten Tomatoes (среден рейтинг едва 3.8/10) и 32/100 в Metacritic говорят много ясно: тук нещо сериозно скърца, и не е само роботизираната челюст на Фреди.

Филмът разширява действието отвъд познатата пицария – убийствените костюми „излизат“ в света и това по принцип отваря чудесни възможности за по-безумни, забавни и страшни сцени с нищо неподозиращи хора. На теория. На практика сценарият на Скот Котън е толкова обсебен от митологията на игрите, тайните нишки и мистериозните препратки към предисторията, че забравя да разкаже самостоятелен, стегнат и работещ филм. Историята на Майк, Ванеса, Марионетката и новите персонажи се влачи между обяснителни диалози, полузагатнати мотиви и решения на героите, които са логични само ако следите обсъжданията и теориите за поредицата с часове.

Най-големият проблем е, че „Нощна смяна във Фреди 2“ упорито изглежда повече като епизод от сериал или „част 1.5“, отколкото като завършен филм. Третото действие е почти изцяло посветено на това да подреди фигурите по дъската за бъдещи продължения, вместо да предложи удовлетворяващ финал. Линиите между Майк и Ванеса, отмъщението на Марионетката, ролята на новите герои – всичко остава полусглобено, сякаш някой нарочно е оставил липсващи парчета за следващ филм. Така дори харизматични актьори като Матю Лилард, Скийт Улрих и Маккена Грейс изглеждат пропилени в роли, които повече „загатват бъдещето“, отколкото да работят в този конкретен филм.

От хорър гледна точка филмът се оказва изненадващо безопасен. За рейтинг ‘15’ зрителят получава минимални хорър-емоции – няколко проблясъка на кръв и напрежение, но почти без истински запомнящи се сцени. Кулминацията, която би трябвало да бъде най-напрегнатата част, на моменти преминава в чист фарс – битките с Марионетката и нейните „помощници“ често са толкова нелепо монтирани и поставени, че предизвикват смях вместо страх. Някои критици неслучайно описват ключови моменти като „неволна комедия“, а това е последното, което искаш от филм, който се опитва да се продава като хорър.

Иронията е, че там, където филмът има сила – във визуалното присъствие на костюмите и механичните чудовища – тя отново е недоизползвана. Дизайнът им е впечатляващ, появата им на екран носи тежест, а персонажи като Чика (тук с гласа на Меган Фокс) имат потенциал за култови моменти. Вместо да бъдат двигател на ужаса, те често са фон на сцени, които служат за още едно намигване към играта, още една препратка, разпознаваема основно за най-запалените фенове. За всеки, който не прекарва време в геймърски форуми и YouTube-канали, посветени на „разгадаване“ на поредицата, „Нощна смяна във Фреди 2“ ще се усеща като хаотична поредица от моменти, съшити с много тънка сюжетна нишка.

Накрая остава чувството, че филмът е продукт, а не истинско произведение – внимателно калибриран да не разсърди феновете, но и неспособен да предложи нещо на зрителя, който просто иска добър хорър. Нито е достатъчно страшен, нито е достатъчно забавен, нито е достатъчно самостоятелен. Ако сте дълбоко в света на „Five Nights at Freddy’s“, вероятно ще се зарадвате на препратките, камеото тук, Easter egg-а там и на факта, че вселената продължава. Но ако просто търсите интересен хорър за кино вечер, „Нощна смяна във Фреди 2“ по-скоро ще ви остави уморени, озадачени и с усещането, че най-впечатляващото нещо, свързано с този филм, е… сувенирната кофичка за пуканки.